Следването ми в Женева беше моето второ пътуване в Западна Европа. Подобно на много други българи, това начинание осъществено благодарение на подкрепата на „Фондация Кацарови“, ни включи непосредствено в процеса на осъществяване на взаимоотношения от нов тип между „двата свята“ след края на студената война. По време на престоя си получих диплома за висше образование по международна история и политология от Университетския институт за висши международни науки. Освен това посещавах лекционни курсове и се явих на изпити по още две допълнителни дисциплини: международни икономически отношения и международни отношения. Получените оценки ми позволиха, в качеството си на аспирант при Университетския институт за висши международни науки, да продължа изследванията си върху проблемите за сигурността на малцинствата. В тяхното разработване имах шанса да работя под ръководството на изтъкнати специалисти като професорите А. Либих, К. Састейже, В.-И. Гебали и много други.
Делото на „Фондация Кацарови“ не се ограничава само в оказване на финансова помощ на българските изследователи, но открива също и възможност пред академичните среди по-добре да опознаят човешкия облик на „другия свят“.
Съществуването на „Фондация Кацарови“ е по мои сведения единствената фондация, подпомагаща български изследователи.
Не познавам лично професор Кацаров, но в България чух да се говори за него като за един от най-добрите специалисти на страната ни по търговско право.
Накрая бих желал да споделя, в тези няколко реда, мечтата си да работя някой ден за подобни фондове, ако имам такава възможност.
