Professeur-Konstantin-Katzarov

Професор Константин Иванов Кацаров

(31.08.1898 г., София – 07.10.1980 г., Монтрьо)

Доктор по право от Бернския университет (1920). Редовен доцент в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски (1931), извънреден професор (1936), хоноруван извънреден професор (1937), хоноруван професор (1942), професор (1945-1951). Преподавател в Университета на Женева (1963-1970).

Съдбата на именития български професор Константин Кацаров е била винаги тясно свързана както с България, така и с Швейцария.

fonds-katzarov-biographie

Биография

1898: Раждане
Роден в София в края на XIXти век, той завършва университетското си образование в Берн, където през 1920 г. защищава брилятно докторат по право. Големият юрист започва своята академична кариера в Софийския и я завършва в Женевския университет. Хабилитиран през 1931 г., той е назначен за доцент в катедрата по търговско право още същата година, за извънреден професор през 1937, за частен професор през 1941 г. и редовен професор през 1945 г. Вследствие на политическите промени в България, последвали края на Втората световна война, професор Кацаров е принуден да напусне страната през 1956 г. и да се установи в Женева, където той продължава дейността си като юрист и университетски професор. Той преподава в Юридическия факултет на Женевския университет от 1963 до пенсионирането си през 1970 г.

Професор Константин Кацаров е член на Международната правна асоциация, на Словашката академия на науките (1932-1956), на Женевското академично общество, на Британския институт по международно и сравнително право.

През 1969 г. професор Константин Кацаров осъществява мечтата си да създаде фонд за подпомагане на млади българи за усъвършенствуване на академичното им формиране. Макар и географски отделен от България, той не прекъсва връзките си със страната, която нарича „Вечната България”. Той посвещава на родината си няколко книги, сред които автобиографичния си бестселър „60 години живяна история” и изпраща ежегодно множество книги с правни изследвания като дар за Народната библиотека в София.

Четени курсове: в Юридическия факултет в София – Търговско право, Морско право, Международно право (1931-1951); в Женевския университет – Търговско право (1963-1970).

Проф. д-р Димитър Веселинов

Библиография

Katzarov, Konstantin. Traité systématique de droit commercial bulgare [texte en bulgare]. Sofia, Imprimerie royale, 1939, IX-1018 p. (5e éd. Sofia, 1990).

Katzarov, Konstantin. Le monde de près. Notes de voyage [texte en bulgare]. Sofia, Imprimerie Knipegraphe, 1946, 505 p. (3e éd. Sofia, Prozoretz, 1995).

Katzarov, Konstantin. Théorie de la nationalisation. Neuchâtel, Ed. de la Baconnière, 1960, XVI+516 p.; éd. en anglais: The Theory of Nationalisation. N.V. Martinus Nijhoff, The Hague, 1964, VII+392 p.; éd. en espagnol: Teoria de la macionalizacion (El estado y la propriedad). Mexico. Imprimerie Universitaire, 1963, 703 p.; éd. en arabe: [titre en arabe]. Bagdad, Ed. Al-Ani, 1972, 862 p.

Katzarov, Konstantin. Gewerblicher Rechtsschutz und Urheberrecht der UdSSR und der Volksdemokratien Europas. Weinheim/Bergstr. Verlag Chemie, 1960, XVI+378 S.;

Katzarov, Konstantin. Analyse des Sieges. Dusseldorf, AG de May, 1964, 515 S.

Katzarov, Konstantin. La victoire manquée. Le sort de l’Europe vu par son Sud-Est. Boudry-Neuchâtel, La Baconnière, 1967, 398 p. (2e éd.: Sofia, Prozoretz, 1994, 407 p.).

Katzarov, Konstantin. 60 ans d’histoire vécue [texte en bulgare]. Montreux, Promidrin S.A. 1970, 680 p. (2e éd. Sofia, Prozoretz, 1992, 687 p.).

Professeur-Robert-Patry

Спомени за професор Кацаров

Проф. Робер Патри (1923-2016), бивш председател на Управителния съвет на „Фондация Кацарови“

Голям патриот с благородно сърце

Блестящ юрист с богат опит, Константин Кацаров беше човек сдържан и с много привлекателен характер. Взискателен към себе си, както и към тези, които имаха честта да работят с него, той криеше зад строгото си, понякога дори малко студено лице, едно златно сърце. Въпреки преживените от него страдания по време на комунис­тическия режим, той остана, заедно със съпругата си Зиновия, дълбоко свързан с родината си – неговата вечна България.

Роден е в София на 31 август 1898 година. Става доктор на юридическите науки при Бернския университет и специализира търговско и международно право в няколко западноевропейски университета (Лондон, Париж и Берлин). След като се завръща в родината си, открива през 1921 година адвокатска кантора и десет години по-късно вече е професор по търговско и международно право (частно и публично) в Софийския университет. Активната му адвокатска дейност, упражнявана в продължение на повече от 30 години, и самоконтролирана от него в качеството му на член на Управителния съвет на Съюза на адвокатите в България, съчетана с работата му в университета, където преподава непрекъснато 25 години, не му пречат да публикува в България значителни юридически трудове, а именно: „Поданство на юридически лица“ (1922г.), „Материална основа и правна природа на индустриалната собственост“ (1929г.), „Прекратяване на акционерно дружество поради пороци в учредяването“ (1935г.) и „Системен курс по българско търговско право“ (1948г.). Такъв, какъвто го познаваме от времето, когато се установи за постоянно в Швейцария, професор КАЦАРОВ беше човек, който не ценеше повърхностните юристи: самият той, чрез упорит и целенасочен труд, беше придобил солидна репутация извън границите на родината си на специалист по право на индустриалната собственост, по търговско и международно право, поради което често беше канен да сътрудничи на списания със световна известност (Revue internationale de droit des gens, Revue trimestielle de droit commercial, Annuaire de legislation francaise et etrangere, Zeitschrift fur Ostrecht, Encyclopedia of Copyright).

Впрочем, независимо от трудните времена, съпрузите Кацарови ни се разкриха като великолепни хора. Дълбокото им уважение към общочовешките права и правата на личността, чувството им за свобода не се съчетават с трудностите и несправедливостите на комунистическия режим, установил се в България и в другите страни от Източна Европа. След известно време прекарано в затвора по политически причини, професор Кацаров е принуден да напусни страната си. През 1956 година Константин Кацаров се установява в Женева, оставяйки в София съпругата си, сина си Георги и внучките си. Госпожа Зиновия Кацарова се присъединява към мъжа си едва през 1965 година.

Изпълнен с решителност и подкрепян по-късно от съпругата си, професор Кацаров създава през 1960 година в Женева патентно бюро (Patentanwalt), което бързо прос-перира. Освен това, назначен за частен доцент към нашия Юридически факултет, той написва няколко важни труда като „Теория на национализацията“, публикувана на френски (1960г.), на испански (1963г.) на английски (1964г.) и дори на арабски (1971г.), „Пропуснатата победа“ (1968г.), „Индустриалната собственост по света“ (1970г.) и на български „Системен курс по право на индустриалната собственост и авторското право в СССР и републиките от Източна Европа“ (1971г.), а така също и едно историческо произведение „60 години живяна история 1908-1968г.“ – в същност неговите спомени (1970г.).

След няколко години прекарани в адаптиране към условията на емиграция, професор Кацаров и съпругата му се отдават на благородно дело, което вземат присърце -демократичното изграждане на българската младеж. За тази цел съпрузите Кацарови решават през 1968 година да оставят на сина си Георги, останал в София, имуществото, което още притежават в България и да завещаят на фондацията, създадена от тях към Общия фонд за стипендии при Женевския университет, всичко, което са придобили в Швейцария. По този начин те позволяват на много български студенти и млади изследователи да посетят Швейцария и да продължат обучението си като се подготвят за демократичния и свободен живот на Запад, преди да се върнат в родината си.

Изпълнен с тъга по починалата си съпруга, чувствайки се притеснен от годините и от болестта си, професор Кацаров се оттегля в апартамента си в Монтрьо през 1976 година, щастлив, че е успял да осъществи своето най-скъпо желание. Той предава патентното си бюро на един от сътрудниците си с намерение да превърне апартамента си на улица „Густав Адор“ в Българско общежитие, но впоследствие е принуден да се откаже от този проект и приема да дари на Женевския филологически факултет огромно количество книги от собствената си библиотека.

Въпреки грижите, с които новата му жена го обсипва, Константин Кацаров умира в Монтрьо на 07.10.1980 година. Ние още дълго ще си спомняме с уважение и благодарност за този сърцат човек, останал дълбоко привързан към Отечеството си и верен на своя идеал за свобода.

Надгробната плоча на Константин и Зиновия Кацарови в гробищния парк на Монтрьо-Кларенс (Швейцария)